Албания - близка, но неразгадана

Албания – близка, но неразгадна!



НАЧАЛОТО



Едно пътешествие, което очаквах с много голям интерес и вълнение! Бях изчела доста за държавата, разговарях с приятели, които са посещавали Албания няколко пъти и чух различни мнения. Затова си поставих за цел сама да преценя плюсовете и минусите на програмата.



По традиция първият и последният ден от екскурзията са най–натоварващи откъм пътуване,  особено когато си от Бургас и пътуваш към Европа, Македония или в случая Албания. Поради тази причина е най – удобно да се пътува през нощта. Общо взето така започнахме програмата - прекосявайки сутринта Македония. След обяд вече бяхме на „гости“ в първия по програмата ни град в Албания – Елбасан.



 



МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ



Албания като държава съществува от 100 години с население около 3 милиона, населява територия от около 30 хил. кв.км. Въпреки, че е млада държава това не означва, че не разполага с древна история. Това е и първото нещо, което ме впечатлява – наличието на толкова много запазени крепости и антични градове. Албания отваря границите си за света след 2000 година. Преди пет години започва активно строителство на хотели, ето защо повечето им бази по Йонийско и Адриатическо море са чисто нови. Албания е известна и с множеството бункери, над 700 000 бункера има на териотрията ѝ. Строени са по нареждане на комунистическия лидер Енвер Ходжа, който е искал да осигури сигурност при евентуално нападение. Така практически се е получило, че до всяка къща има бункер. Но нека започнем подред нашата разходка по непознатата държава.



В Елбасан направихме едночасова почивка, защото крепостта от османско време, която заема значителна територия в центъра на градчето е позанемарена и внимание можем да отделим на панорамното кафене на дясната кула или вход, като застанем с лице към крепостта. След Елбасан се отправяме към втория по големина град след столицата Тирана –Дурас. Хотелите, в които спим са по крайбрежната алея на града, което обаче е на няколко километра от Дурас.



 



ВТОРИ ДЕН



Преди, когато Албания е била затворена за света, това са били селца, но впоследствие стават квартали на Дурас и негова крайбрежна ивица. В самия Дурас е хубаво да се посети амфитетъра, от който в момента има разкопана много малка част, защото върху останалите руини има построени жилищни сгради. За да продължат разкопките е необхдимо първо да се намери решение за живеещите наоколо т.е да се обезщетят по някакъв начин собствениците, да се съборят сградите, да се види докъде ще се преустрои центъра и чак тогава да се разкопае терена. Доста сложна задача и може би неосъществима в близко време. Ако до 2021г. Европейския съюз не се разпадне и Албания стане член на еврозоната може и да се финансира такова начинание. Този амфитетър е най–големия на територията на Албания. Дуръс е най– древния град на територията на Албания и датитара още от преди нашето хилядолетие. Крепостта на Дуръс е била завоювана от цар Самуил и попада в пределите на България под славянското име Драч. В Дуръс се намира и най–голямото пристанище на Албания.



От втория по големина град се отправихме към Круя – последното място на съпротива срещу нашествието на Османците, предвождана от националния албански герой Скендербег. По тази причина в Круя се намира и музей в негова чест. Също така посетихме и етнографската сбирка в другия музей. Разходихме се из чаршията, за да купим емблемата на Албания - коняк Скендербег. Понеже видяхме на бутилките изписано и бренди и коняк, поптахме нашата екскурзоводка дали има разлика в качеството и съдържанието в бутилката. Отговорът бе, че Албания няма лиценз за производство на коняк и затова правилното е бренди и задължително да гледаме за бандерол.



След Круя нашата екскурзия продължи към столицата Тирана. За съжаление освен часовниковата кула, джамията и старият мост, както и бункерът превърнат в музей не можахме да видим нищо друго от центъра, защото в момента той се обновява и разширява. Това не ни попречи обаче да посетим търовския център, за да пием по едно кафе и да запалим свещ в християнския храм. Леко уморени и удовлетворени от видяното се отправихме към хотела за вечеря и отмора. Тук е моментът да отбележа, че е хубаво да си осигурите вечеря срещу допълнително заплащане, понеже когато е извън сезон повечето ресторанти не работят, а хотелите не са подготвени още за свободна консумация. Така завърши вторият ден от нашето пътуване. Хубаво , е че две нощувки бяхме в Дурас и утре се отправяме към Берат, Аполония и Вльор. Какво ли ни чака там???



ТРЕТИ ДЕН



След закуска отпътувахме към града – музей Берат. Интерес представлява църквата, вкопана в крепостта - типичен представител на Охридската школа. Тази църква е част от визитната картичка на Албания. Самото градче е изключително живописно, разположено от двете страни на река Осум. В новата част на града съжителстват прекресно два квартала на мюсолмани и християни. Това не е нещо нетрадиционно за Албания. Това е държавата на толерантността по отношение на регилиите. Под един покрив могат да живеят съпрузи с различни вероизповедания и в това няма нищо нередно. По време на разходката забелязахме доста останки от християнски църкви, на които им предстои реставрация. Обиколката си завършихме в църквата „Успение Богородично“, където според Божидар Димитров се съхраняват мощите на Свети Горазд и Свети Ангеларий. Според нашето православие мощите на тези светци са някъде в този край, но не са открити. Нашите екскурзоводи не са чували, че в църквата има мощи и, съответно, не се ангажираха с мнение. Това, което е сигурно е, че тази църква е с уникален иконостас и е своеобразен музей на Онуфрий. За него ни разказаха, че е изобретил един особен нюанс на червеното, който никой негов ученик после, дори и синът му, не са успели да постигнат и затова този нюанс е извстен като цвета на Онуфрий. Иконите в църквата са впечатляващи, пазещи делото на светците. След обхода на старото градче е време за заслужена почивка с традиционни ястия и бира Корча.



След обяд се отправяме към античния древногръцки град Аполония. Древна крепост и търговски център, от който по времето на римската империя тръгва южната част на военния път Виа Егнация, минващ през териториите на днешна Гърция. Разкопките, провеждани от френски археолози, разкриват останки от амфитетър /по–малък от този в Дуръс/ и храм, както и антични улици и мозайки, датиращи от 6-ти век преди новата ера. Всички артефакти се намират в музея в Тирана. След обиколката се отправяме към град Вльора. Посрещат ни множество ремонтни дейности. Разбираме, че градът се обновява по европроекти, разширяват се и се доизграждат улици и крайпътни алеи. Хотелите най– вероятно ще останат празни този сезон при създалата се обстановка, но догодина, ако албанците успеят естествено да се справят с ремонта, градът ще се превърне в една от перлите на адриатическото крайбрежие. Вльора е и второто по–големина пристанище в Алрбания. От историческа гледна точка градът е известен с т.нар декларация от Вльора, с която на 28 ноември 1912 г. се обявява независимостта на Албания от Османската империя. На тази дата 83 делегати от цялат астрана се събират и избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, който провъзгласява официално независимостта и се обръща за помощ към Великите сили, които на Лондоската мирна конференция се обявяват за автономна Албания. Ето защо на повечето места има негов портрет. Хотелите във Вльора са нови и модерно обзаведени. За съжаление липсва какъвто и да е градоустройствен план. По този начин може сграда на седем етажа да засенчи изцяло триетажната сграда и така прекрасната морска гладка е провалена. Амфитеатралното разположение на хотелите също създава неудобство за първите етажи. Така завършва поредният изпъстрен с история ден по земите на неразгадана Албания.



 



ЧЕТВЪРТИ ДЕН



Отправяме се вече към южната част на Албания като постепенно ще навлезем от Адриатическо в Йонийско море, на чийто бряг е разположен град Саранда, където ще имаме две нощувки. По пътя до градчето обаче има още какво да ни удиви и това е Гирокастро или още Аргирокастро от гръцки произход. В превод означава „Сребърна крепост” заради сивите покриви на къщите от османско време, които на слънце блестят като сребро. Крепостта е втората по големина на територията на Балкаския полуостров. В годинита, когато на власт е бил Енвер Ходжа, е служила като затвор за най – големите политически предатели и една от причините е, че това е родния град на комунистическия лидер, ревностен почитател на Сталин. След смъртта на Сталин, Ходжа решава, че Албания е застрашена от превземане, че са предадени принципите на сталинизма, както и че постоянно го подслушват. С това се обяснява и самолетът в двора на крепостта. Една от легендите разказва, че това е пленен шпионски самолет. Гледката от крепостта е невероятна, а музеят с военните експонати впечатлява повечето мъже най – вече с факта, че можеш свободно да се снимаш с тях. По пътя, който се вие през планината, подобно на нашите проходи Шипка или по скоро Троян – Кърнаре, спряхме да посетим „Синьото око“. Това е езеро, което се образува от подземна вода. На всяка минута от земните недра извират по 8 кубика вода. Навсякъде е обградено със зеленина и дървени къщички, където можеш да останеш няколко дни, за да релаксираш. Страхотна природна красота, тишина и спокойствие. Вечерта се настанихме в хотела на брега на морето в красивият южен град Саранда. Гръцкото влияние несъмнено се чувстваше навсякъде. Хотелската база е нова, но относно обслужването има още какво да се желае. На мнение съм обаче, че до една година албанците ще се научат как да обслужват по най-добрия начин туристите си.  Все по-голям е интересът към Албания и то  южната ѝ част. Доказателство за това е екскурзията ни на следващия ден до Буутринт и плажа Ксамил.



 



ПЕТИ ДЕН



След закуска се отправихме на полудневна екскурзия до археологическия резерват на открито Бутринт, носещ името на езерото, на което е построен в древни времена. Днес това езеро се влива в Йонийско море, като в продължение на 12 часа водата тече от морето към езерото, след което променя посоката си от езерото към морето за следващите 12 часа. В езерото се отглеждат  миди, които са изключително вкусни. Посетихме този огромен археологичен резерват сред гора от евкалипти и лаврови дървета. Останах изключително впечатлена от съхраненото в резервата и изумена, че са открити само една шеста от това, което всъщност е под земята, останало от Римско и Византийско време. Колони амфитеатри, базилики църкви, врати , надписи и много други артефакти, намиращи се и в музея на върха на крепостта със сигурност ще ви впечатлят на 100 %. Единодушно изказахме мнение, че това е най–красивия обект в Албания, който заслужава специално внимание. Благодарение на нашата пресрасна ескурзоводка, разбрахме много от античната история на Албания. След Бутринт отидохме да видим „малдивския“ плаж на Албания – Ксамил. Уникалната красота! Толкова синьо във всички нюанси, че се слива морето с небето. Ситен бял пясък, пресни миди с черупка и все едно си в рая. След едночасовия престой на този райски плаж се върнахме в Саранда. Следобедът беше отреден за разходка из градчето и за обяд с морски деликатеси. Вечерта доволни и събрали впечатления вечеряхме и се любувахме на прекрасната морска гледка за последно. Общото мнение беше, че трябва да се върнем за почивка в Саранда през септември.



 



ШЕСТИ ДЕН



На следващия ден след закуска, леко натъжени, че се разделяме с този красив град се отправихме към границата на Албания с Гърция към Йоанина. В това гръцко градче, наситено също с много история и легенди, намиращо се в областта Епир, имахме на разположение два часа. Вариантите бяха два: да се разходим по крайбрежната улица или да вземем корабче и да отидем на острова Ниси в езерото Павмотида, където да разгледаме етнографската част и да седнем да ядем жабешки бутчета и змиорка. Ние избрахме втория вариант. Освен това си купихме и старахотни сладкиши и баклави. Трябва да знаем, че корабчетата пътуват на всеки 30 минути. Йоанина или още Янина винаги ме е очаровала и съм се чудила, защо я пропускат в програмите. Едно китно гръцко градче, което определено заслужава внимание. Щастливи, доволни и с множество впечатления се отправихме към България.



 



ВЗЕХМЕ СВОЯТА ПОРЦИЯ СПОМЕНИ И ОСТАВИХМЕ СТЪПКИ ПО ТАЗО ТОЛКОВА БЛИЗКА, НО НЕРАЗГАДАНА АЛБАНИЯ!

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.