Кападокия - духовенство, мистика и съвремие

Земя на феномени, на Коне, което и да кажете е вярно за Кападокия. В първия блог Ви споменах, че искам да напиша за това кътче от земята съчетало в себе си две религии християнство и ислям.  Но като една патриотка реших първата статия да е за България и района, в който са родени най- великите българи. Затова моята любима Кападокия остана на второ място.



Но да започнем подред и мислено да минем по маршрута. Първия ден отпътуваме от България и привечер се настаняваме в хотел в центъра на столицата на Република Турция – Анкара. Туристите постоянно ми задават въпроса, защо Анкара е столица на Турция, а не Истанбул. Като цяло темата е доста обширна, но от книгите е известно, че преди да вземе решение Ататюрк  да направи Анкара столица на бъдещата република този град е бил едно село без канализация дори. Там са се разхождали овце по калдъръмите.  Мустафа Кемал - Ататюрк е  член на партията на младо турците, от която е бил подкрепян и издигнат като кандидатура за президент на република Турция. След като печели изборите Ататюрк решава, в знак на благодарност да превърне Анкара/района от който е издигнат за депутат и впоследствие за президент/ в модерен град и да я направи столица на Турция. Истанбул като вековен град съчетал в себе си историята на три империи винаги ще предизвиква интереса на хората, ако бъде и столица това по скоро би затруднило града  - той и така си е величествен и непреходен. Вечерта след вечерята в ресторанта на хотела можете да се разходите из града. Хотелът се намира на 5 мин. пеша от парка на младежта. В парка най- атрактивни са фонтаните и луна парка. Видео от пеещите фонтани има качено на нашата facebook страница.  На сутринта отпътуваме  от Анкара и по пътя ще спрем на различни обекти. Първият от тях е музеят на Анатолийските цивилизации, където са изложени голяма част от артефактите открити на територията на Анадола/Анатолия/. Там екскурзоводът ще ни разкаже за древните цивилизации населявали тези места, ще се изкачим до крепостните стени. След крепостните стени правим обзорна обиколка на Анкара, която приключва при мавзолея на Ататюрк. Едно величествено здание построено изразяващо признателността на народа към първия президент на Турция. Портрети на Ататюрк виждаме навсякъде и осъзнаваме, че този човек е направил много за страната си, но най-голямата благодарност на народа му може да се види тук в мавзолея . Множество фотоси свидетелстват за любовта му към младото поколение и за обичта на народа му. Минавайки по алеята на размисъла, можем да си зададем множество въпроси, които ни мъчат от доста време и остават нерешени от нас, а пък току виж сме открили техния отговор, както много политици са правили минавайки по тази алея.За да стигнат до масивната сграда където е положен Ататюрк и то трибуната могат да произнесат своите речи в знак на признателност към президента. А смяната на Караула с видовете войска в Турция е повече от грандиозна!  След като сме напълнили очите и душата си с признателността на турския народ към своя кумир се отправяме към Кападокия. Областта е под закрилата на Юнеско заради множеството скални феномени. По пътя обаче спираме на езерото Туз гьол или в превод соленото езеро. Там можем да си направим снимки да си купим сол, кремове и други интересни сувенири. Кападокия се показва буквално изневиделица със своите скални конусовидни кули, комини от туфа и всичко това феноменално творение на природата е дело на вулканичната дейност в района преди милиони години. В последствие местните жители са ги дооформяли в жилища и скални църкви. Станали са люлка на християнството. Това е родно място на Св. ГеоргиПобедоносец и Св. Василий Севастийски. Тук Апостол Павел води първите християни, а в последствие са станали домове, в които са се крили от гоненията на християните. Скалните манастири крият в себе с и уникални стенописи от отминали времена. Природата е изваяла причудливите форми на църквите, а човешката ръка е изрисувала превъзходните фрески. Вечерта „опиянени” от невероятните гледки, вечеряме и отмаряме в хотела всеки от нас споделя своите мисли и впечатления от  изминалия ден. За най – ентусиазираните има екскурзия по желаниеполетс прочутите балони над Кападокия. Това преживяване няма как с думи да се опише то трябва да се преживее. Началото е в 05:30ч. преди закуска. Полетът продължава около 45мин. След като се приберат в хотела ентусиастите и закусим всички отпътуваме към подземния град Каймаклъ. На територията на Кападокия има около 30 такива подобни града, но този е най- добре запазен. Там като в пещерен лабиринт са прокопани помещение, където са живели и съхранявали провизии, вода хората преди 4000години – хетската цивилизация. Понякога тези подземни градове са достигали до 20 етажа надолу. В тях е имало всичко необходимо за да се съхраняват плодове, зеленчуци, жито, животни….. Населението е достигало до 80000 жители. Следва местността Пашабаг намираща се между Бялата долина и Розовата с прочутите скални образувания, приличащи на ръзличини неща – гълъби, гъби, заек, монаси , исполини…….Тези образования са от туф. След феноменалните творения на природата се отправяме към най- древната монашеска обител, превърната в музей – Гьореме. Тук виждаме запазени в автентичния си вид повече от 30 църкви от 9 до 11век и техните стенописи. И тъй като денят вече преполовява, а някой са станали в 05:00ч – можем да изпием по едно турско кафе или да похапнем в заведенията около музея Гьореме. Някой дори се качват и на камила за снимки. Аз обикновено избирам кафето. След Гьореме, посещаваме работилница където се изработват прочутите Кападокийски порцелани. Тук всичко е ръчна изработка и затова цените са по- високи, но в 21 век има фабрики в Кютахя, където цените са по приемливи. На само да се докоснем да тези съдове е изживяване до пъстротата и богатството на цветове. Продължаваме с посещение на крепостта  Юч хисар и величествената гледка от върха на крепостта. Използвали са я като крепост за укритие. Вечерта преди вечеря можем да се разходим из уличките на романтичното градче Аванос, разположено на двата бряга на р. Къзълърмак. На следващия ден отпътуваме за г. Коня и се потапяме в едно от теченията на Исляма  - суфизма. Казват им още дервиши или „Мистиците на Исляма”. Суфизмът е пътя на любовта, пътя на истината, на посветеността , на познанието. Безспорно най- известен дервиш е Мевляна Джелаледин Руми – най- таченият суфист и поет.  Поезията на Руми е израз на любовта и болката. Танцът на дервишите е израз на философията на Мевляна.



ВКУСЪТ НА СЛАДОСТТА



Забрави света 

и така го управлявай. 

Бъди лампа 

или лодка спасителна, 

стълба бъди. 

Помогни в излекуването 

на нечия душа. 

Излез и ти като овчар 

от своята къща. 

Остани в огъня духовен - 

нека той те опече. 

Бъди добре изпечен хляб 

и господар на масата бъди. 

Ела и раздай се 

на своите братя. 

Бил си източник на болка, 

сега в насладата 

ще се превърнеш. 

Бил си несигурно огнище, 

сега ще бъдеш като този, 

който в невидимото вижда. 

Казах това и до ухото си 

глас долових: 

"Ако станеш това, 

ти ще бъдеш Това!" 

После тишина 

и сега още тишина. 

Устата не е за говорене. 

Тя е за да вкусиш 

тази сладост.                                 Руми

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.