Моята Родина

Моята Родина



 АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ



Аз съм българче и силна



майка мене е родила;



с хубости, блага обилна



мойта родина е мила.



 



Аз съм българче. Обичам



наште планини зелени,



българин да се наричам -



първа радост е за мене.



 



Аз съм българче свободно,



в край свободен аз живея,



всичко българско и родно



любя, тача и милея.



 



Аз съм българче и расна



в дни велики, в славно време,



син съм на земя прекрасна,



син съм на юнашко племе.



Първоначално си мислех да разкажа за Кападокия, но след това размислих и реших, че първата ми статия в нашия блог разбира се трябва да е посветена на нашата Родина България. Умишлено съм публикувала това стихотворение, защото то е едно от първите неща, които научават нашите деца а и самите ни е. Вазов е пресъздал по детински красотата на нашата страна. Всъщност искам да ви разкажа за района, където е роден този велик български поет. Преди около месец в нашата компания се зароди идеята да отидем за един уикенд някъде. Някой казаха, че в сайтовете за колективно пазаруване имало промоции на много хубав спа хотел. Идеята беше за края на януари. Обадих се в хотела, но там една „любезна дама” ми каза, че за събота и неделя нямат места а само за петък.  Естествено ние се отказахме и решихме да ходим за „Св.Валентин” или още нашенския хубав празник Трифон Зарезан. Отново се обадих на „любезната дама” от хотела и я попитах дали мога да направя резервация за група от 16 човека  за 14.02.204-16.02.2014, тя „любезно” ми отвърна как въобще мога да и задавам такива въпроси то е ясно, че няма места за тогава. И почнаха мъките- къде да ходим. Един прекрасен януарски ден след тази случка моя приятелка дойде в офиса при мен и аз съответно и разказах какво ми се е случило, след което тя ми предложи да пробвам в хотел „Яев” в Карлово. Позвъних на рецепция бяха много любезни обясниха, че ще има дисководещ и двете вечери, казаха ми колко стаи са им останали и ето точно толкова колкото ми трябваха. Резервирахме стаите, но в мен остана тревогата какво ще е там в хотела като отидем ще им хареса ли на моите приятели, защото аз го предложих този хотел. Какво беше изумлението ми когато пристигнахме в с. Соколица на 7 км от Карлово. Хотелът поддържан, чист стаите ухаят на чисто, топло , на рецепция ни посрещнаха любезно, настаниха ни във вилите. След което ни обясниха до колко работи Спа центъра, и че може да пием кафе в ресторанта или на беседките. Градината на хотела е наистина красиво аранжирана и поддържана но………. най- красивото е гледката към Стара планина. Уникално: гледаш и си казваш колко е красива моята родина, защо не съм го забелязал досега? Ами не съм бил на подходящото място. Това бе най- добрия релакс:да си изпиеш кафето под залеза на слънцето в Стара планина. Ето за тази красота разказвам!!!След което се приготвихме за вечерта. Отново бях приятно изненадана от организацията и обстановката-красиво украсен ресторант в тон с празника, два пъти по голям от хотелския капацитет ресторант, дисководещият беше на професионално ниво умело редуваше дискотечна музика с българска народна музика, е и малко поп фолк за тези, които го умеят. Изненадана бях от дългите хора, които се завихриха от нашия фолклор. Една великолепна и незабравима вечер, за която допринесоха и собствениците, които не оставиха клиентите си да скучаят и бяха постоянно с тях на дансинга. На сутринта се събудихме видимо отпочинали, чистият въздух ни се отрази ободряващо и отморяващо, закуската отново ме изненада освен стандартните домати , краставици и салами имаше и страхотни пържени филийки и мекичета. Както закусвахме и се чудехме какво ще правим дали да не играят мъжете футбол на игрището или тенис на маса, една от моите приятелки ни връчи лист с подробно описани забележителности- исторически и природни в околността. Каза, че от рецепция са и го дали, ако искаме да разгледаме нещо интересно. Направи ми впечатление, че  беше много подробно написана описваше няколко еко пътеки и колко време трае обиколката, а също така и каква екипировка трябва да имаме.



Ние си избрахме Сопот – лифта, който както се оказа е най- дългият лифт на балканския полуостров. След лифта искахме да разгледаме града и водопада на Сопот. Решено в 10.30ч се качихме по колите и тръгнахме за Сопот,  когато стигнахме на лифта се оказа , че е затворен до края на месеца за профилактика, затова се отправихме към водопада, който се намира в гората отдясно на лифта. Показаха ни стената на манастира „Св.Спас”, откъдето минава пътеката за водопада. Ние решихме да посетим и манастира с църквата ”Възнесение Господне” , където както разбрахме от домакинката Васил Иванов Кунчев приема църковното име  Дякон Игнатий. Имено там Апостолът на Свободата изрича крилатите фрази „Манастирът тесен за моята душа е кога човек дойде тук да се покае……” Имено този манастир, който в момента се крепи на двете ръце на тази жена Иван Вазов описва в „Под Игото”, тя ни показа и портичката от където тайно е бягал Левски. От нея узнахме, че благодарение на кмета на Сопот ще се реставрира целия манастир и особено частта, където е отсядал Левски, защото в момента там е невъзможно да се влезе от пропадания. Манастирът е бил опожаряван и сринат до основи от турците, защото там са се криели майки с деца. По късно е бил възстановен от игумена Рафаил. Вътре има икона на „Св. Богородица” от Йерусалим, която е много стара. След прекрасната беседа и още по поучителния разговор с домакинката тръгнахме по пътеката към водопада. За него бях слушала от приятели , че това място съдържало много положителна енергия Може и така да е, защото по време на изкачването ни до местността вървяхме покрай р. Манастирска/ сигурно защото реката слиза до манастира Св.Спас/ и времето сякаш бе замръзнало, чуваха се само гласовете на птичките и ромона на водата. Видяхме няколко беседки за пикник и хора от града , които бяха решили да изкарат слънчевата февруарска събота сред природата на пикник. След около 20 минути пеша пред нас се откри красотата на водопада – висок около 15м. – падаше величествено, а отстрани  имаше човек с екипировка, който се спускаше от най- високата точка на водопада, долу от беседката го снимаха. Решихме и ние да си направим фотосесия. След като се насладихме на красотата на великата Майка Природата, решихме да изядем по една хубава чорба в центъра на Сопот. Ресторантът се намираше точно до оградата на женския манастира с Метоха на Васил Левски и 300годишната лоза.Ако в манастира св.Спас имаше една 35г. послушница, една болна монахиня, един отец и една домакинка и се наложи домакинката да ни разказва за манастира, то този манастир е действащ и ни посрещна игуменката на манастира, възпитана и начетена жена, която ни разказа подробно за манастира и годините през които се е крил там Васил Левски. По интересното е , че в двора на манастира се намира църква, която за да бъде запазена от набези на турците е вкопана в земята и височината и е на височината на манастира. По това време на османско владичество е имало заповед, че не може да има по високи сгради от конака. За да не бъде разрушена църквата е направена в земята. След женския манастир естествено разгледахме и къщата на Иван Вазов. Дали, защото н еучат в училище днешните деца, но на шаите им беше особено интересно да видят колко много братя и сестри е имал Вазов. Понеже има еднин паметник на двама Вазовци трябваше да обясним, че това са двамата генерали в рода Вазов, и  че ген.Георги Вазов е този герой, който побеждава в битката при Одрин по време на Балкансската война и пленява Шукри паша. Негов син е Александър Вазов известен български режисьор и сценарист – филма „Настрадин Ходжа и Хитър Петър”. След, като обиколихме Сопот решихме, че е време да се прибираме към нашия хубав хотел с още по –невероятната гледка, да посетим малко спа центъра и да се приготвим за вечеря. По време на вечерята взехме решение да напуснем хотела в 9,30ч н аследващия ден и да отидем до Асеновград и бачковски манастир, след което да хапнем на ресторант „Джамура” и да потеглим за Бургас. Любимото ми място Родопи. На сутринта както бе по план – график станахме, стегнахме багажите, закусихме със страхотните мекичета, пихме кафе, погледахме как върви подготовката на ресторанта за предстоящата сватба в бяло и вишнево и в 9,30 ч. отпътувахме за Асенова крепост. Тъй като повечето не бяха идвали на крепостта решихме да вземем екскурзовод. Цената на билета е 3 лв., а за беседата се заплаща 4 лв. за всички. Понеже екскурзоводските услуги в България са с много ниски такси не е, както в Европа и други страни, много ме хваща яд на тарикатските ни номера. Повече от ясно е, че ако не си вземеш екскурзовод който да ти разкаже за камъните които гледаш то на тебе няма как да ти се избистри в съзнанието за какво иде реч. Защо се казва Асенова крепост пък видиш ли е византийска отбранителна крепост и т. н. обаче ние българите както често с еслучва всеки ден даваме по 4-5 лв. за кутия цигари – отрова, ама как пък ще дадем 4 лв. за някаква си беседа, е нали някой „по-прост” от нас ще е платил и  ние ще се присламчим тихичко към групичката на аванта. Лошото е, че и в чужбина е по същия начин и се срамим. Винаги ми е било болно и съм казвала на мои приятели, когато искате да видите нещо и си давате парите направете го като хората затова са туроператорите, екскурзоводите, за да ви разкажат и покажат. Възприятието е съвсем друго.  Та ето това се случи и всъщност групата която е отишла да слуша и си е платила не може да чуе беседата защото „навлеците” са в повечко и ги блъскат. Тогава се наложи да им го кажем в прав текст, ако желаят да отидат има още 3 екскурзовода, които чакат на информация. И…. нещата тръгнаха. Разбрахме вече, че крепостта е съществувала още от времето на траките, но византийците я преустрояват като отбранителна крепост. Превземана е от кръстоносците, а от надписа на камъка разбираме защо е кръстена Асенова крепост: „В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град.” Крепостат съществува до 15в и е разрушена от османците по заповед на султан Сюлейман великолепни.Преди това акрепоста е била пожалена от султан Баязид, тъй като е послужила за отбранителна и защитна крепост на султана, но по късно Сюлейман осъзнава опасността от местоположението на крепостта и я разрушава.Църквата е възстановена с изключение на стенописите в нея, тъй като няма източници, по които да бъдат възстановени иконите изографисани на стените. По наличието на множествата икони с лика на Богородица се разбира за култа към Божията майка и църквата е кръстена „Св.Богородица Петричка”. На територията на Асеновград има множество параклиси и църкви, които могат да се видят от крепостта. Остана само да видим водохранилищата и да се качим до най – високата точка на крепостта, където са и покоите на владетеля на крепостта . Там се намира и българското знаме, а гледката е повече от невероятна и неописуема! След увлекателната беседа на нашия екскурзовод се отправихме към едно светите места на българските християни – Бачковския манастир. За съжаление опашката пред чудотворната иконата”Св. Богородица” Бачковска  беше огромна може би, защото бе неделя и ние се отказахме да чакаме. По план следваше обяд в известното заведение „Джамура”, след което отпочинали, щастливи, заредени с положителна енергия отпътувахме за Бургас. Опитах се да ви пресъздам една атмосфера в малките възрожденски градчета на нашата красива родина. Дано съм предизвикала любопитството Ви  и да посетите дори и за пореден път тези места, защото те ни показват, че сме българи. И хотела и обектите, които Ви описах са наистина български и пазят  духа на българина!

Оставете коментар

anti spam verification

*Преди публикуването, коментарът ще бъде одобрен от администратор.

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.