Величествен Истанбул и фестивалът на лалето

Истанбул – някога столица на велики империи, днес град на света – една перла в короната на световната етика и култура. Той, който събира в себе си всичко, което човек може да си пожелае да види, за да запомни до живот своето пътешествие – древни дворци, вековни монументи, места и сгради, носещи не просто суха теория, а приказки за любов, омраза, предателство, подвизи и тъга. И ако добавим прекрасните нощни гледки и единствения по рода си Босфор – то Истанбул не случайно е любима дестинация за туристи от цял свят.



Ta къде другаде бихте могли да закусите в Европа, да обядвате на Азиатския континент на брега на Мраморно море, а вечерята, особено ако е лято, да прекарате на някое от многото заведения на Босфора, в историческия център Султан Ахмед или на брега на Златния рог, където можете да видите високата и великолепна църква „Свети Стефан“?



 



Паркът „Emirgan” и цветните килими от лалета





Ранната съботна сутрин потеглихме към Истанбул. За мен и моята колежка това не бе първият път, в който щяхме да посетим Фестивала на лалето, но вълнението бе голямо. Както ще Ви стане ясно от блога ми, това е една от любимите ми екскурзии. Та какво по-приятно за един фотограф и творец, като цяло, да се наслади на гледка от разпръсна палитра от цветове и ухания, слънце и шумящата вода на близкото езерце?



Бързо и неусетно пристигнахме в Града на султаните, където всяка втора улица, сграда, пък дори и парк, носеше в себе си някаква древна и завладяваща история.



Още щом слязохме от автобуса лъчите на слънцето погалиха лицето ми и аз се благодарих, че времето ще бъде идеално за снимки, тъй като в Бургас, от където тръгнахме, валеше цял ден.



С влизането ни в парка „Emirgan” си взехме така характерните за този град гевреци и тръгнахме да разглеждаме и да си избираме подходящи места за снимки, докато над нас прелитаха и пееха пойни птички, а деца тичаха и играеха навсякъде. Тук, определено пролетта не чакаше края на април - тя пристигаше с първото цъфнало лале.





   Не само в този парк можете да видите такива прекрасни лалета, а напротив – те са из целия град – но това място се е превърнало в нещо като център на този феномен и затова туристи от близо и далече всяка година прекосяват граници и граници, за да се насладят на тази феерия от цветове и аромати.



Още по времето на Византийската империя това място също е било парк, но вместо лалета, тук е имало кипарисови дървета и затова са го наричали Kyparades или Кипарисова гора. В средата на 16 век, паркът бива преименуван на Feridun Bey Park, на името на османския велик везир – Nişancı Feridun Bey, който придобива тази земя. Един век по-късно, султан Мурат IV предоставя същата тази земя на Emir Gûne Han, персийски командир от династията на Сефевидите, който предал на султана неговия обсаден замаък без никаква съпротива и го последвал в Истанбул. Името „Feridun Bey Park“ е променено на „Emirgûne“, което с времето било съкратено на „Emirgan“ и така, това название на парка се запазва и до днес.





   Интересна е и историята на възникването на този фестивал и на лалето като символ на тази страна. С вековната си история, която започва още в древна Персия, противно на очакванията на повечето хора, които смятат, че тя води началото си от Холандия (тъй като бива пренесено там чак през XVI век), лалето се превръща в любимо цвете на султаните в Османската империя. И до днес турците ревностно пазят тази традиция, защото именно от „Босфора” лалето се разпространява в Европа. Повече от десетилетия в Истанбул се провежда фестивал, посветен на „символа на Турция”. Именно затова всеки април градът се превръща в една огромна градина от лалета във всевъзможни цветове.



 



Желязната църква „Свети Стефан“





Втората дестинация, която посетихме, след като успяхме да се насладим изцяло на парка „Emirgan” отидохме да видим желязната църква „Свети Стефан“. Тя винаги е била гордост за всички българи още от древни времена.



Намира се в квартал „Фенер“, на самия бряг на Златния рог и от далеч привлича погледа на минаващите. През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни.



Същата година през октомври е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис, а по-късно параклисът се превръща в самостоятелен храм, известен като Дървената църква.



През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.





Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Тя има три купола и, ако се погледне от птичи поглед, покривът ѝ е с форма на кръст, а отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата.



Вътрешната част на храма е изключително красива. Стъклата на прозорците са оцветени в синьо, жълто и червено, а детайлите и украсите са спиращи дъха.





 



Пеещите фонтани





След посещението на желязната църква отидохме в хотела в един от най-спокойните и централни квартали на Истанбул, където имахме време да си отпочинем, преди да излезем отново.



Пътувайки към мола, в който се провеждаше шоуто на пеещите фонтани и, в който се намираше ресторантът, където щяхме да вечеряме, тамощен екскурзовод ни проведе обзорна автобусна обиколка, благодарение на което научих много нови неща за града, за сегашното му устройство, управление, архитектура и т.н.



Когато пристигнахме на мястото, където фонтаните щяха да танцуват за нас, се бе събрал такъв голям народ, че дори лекия дъждец, не бе способен да го изгони. Стана ясно, че тази атракция е направена по подобие на такава в Дубай, и хората с голямо удоволствие идват да ѝ се наслаждават не веднъж или два пъти.





 



Дворецът Долмабахче





На следващата сутрин, след като закусихме добре (и ще кажа само, че колкото и пъти да отида в Турция, закуската, която поднасят в хотелите е едно от най вкусните ми хранения, за което ще се обедите от клипа в YouTube канала ни за тази екскурзия) отпътувахме за дворецът Долмабахче. За втори път посещавам това място, но миналия път, за жалост, достъпът бе ограничен и успях да вляза само до Втория двор. Този път, обаче, имахме огромното удоволствие да го посетим и разгледаме отвътре и да видим най-големият и красив дворец, използван от султани и султанки на Османската империя.





Дворецът Долмабахче е изключително впечатляваш със своята пищна украса и изобилие от злато и кристал. Името на двореца означава „Запълнена градина“, поради причината, че до XVII век тук е имало залив на Босфора, който постепенно бил запълнен с пръст и се превърнал в една от най-пищните градини в империята. Години след това на мястото е издигнат и палатът.



Долмабахче е бил поръчан от султан Абдул Меджид, тъй като е искал дворец в стила на европейските монарси. Негово Величество е бил с доста напредничаво мислене и е смятал, че Топкапъ е доста семпъл, затова решава да направи палат за чудо и приказ по европейски стандарт. За жалост султанската хазна доста изстрадва от това му решение.





За да се издигне Долмабахче, бил сринат до основи съществуващият на същото място по-ранен дворец Бешикташ. За да изпълнят султанската заръка, архитектите използвали елементи от рококо, барок и неокласика, като ги съчетали с традиционни османски детайли. Шест султана са обитавали двореца до отмяната на халифата през 1924 г. След това сградата е използвана от Мустафа Кемал Ататюрк като президентска резиденция.



В Долмабахче се намира и най-големият в света кристален полилей. Той има 750 крушки, тежи 4,5 тона и е разположен в централната зала.



 



Обиколка на Босфора





След час и половина наслаждавайки се на султанския дворец, ние се запътихме към пристанището на Босфора – там, където корабчета взимат туристи и ги развеждат из солените води, за да разгледат най-впечатляващите и скъпи сгради, джамии и заведения в Истанбул чак до Азиатския континент и обратно.



Времето бе благоприятно за разходката, а за тези, на които им бе хладно, спокойно можеха да слязат на долната палуба, да си поръчат нещо за пиене и да наблюдават красотата на великия град. А най-хубавото бе, че на която и палуба да се намираш, спокойно можеш да слушаш разказа на екскурзовода, който обръща специално внимание и с любов и отдаденост говори за всяка една от сградите, покрай която минаваме.





Бонусът от всичко бе, че видяхме и цяло стадо делфини, които се надпреварваха с корабите и подскачаха весело над перлените морски води. (Ще имате възможност да ги видите в клипа по-долу, който проследява цялото ни пътуване)



 



Мадам Тюсо





След като обиколката ни по Босфора приключи, отпътувахме за Музеят на Мадам Тюсо. Музеят се намира на булевард Истиклял в центъра на Истанбул. Можете да видите всякакви восъчни холивудски звезди от червения килим, а и не само. Там също се натъкнахме на фигури на Сюлейман Велики, Амелия Еърхарт, Айнщайн и др.



За хората които нямаха желание да посетят музея, възможност бе предоставена да пазаруват и да се насладят на околните заведения.



 



Аквариума в мол „Форум“





Последната дестинация, която посетихме бе аквариума в мол „Форум“.



Представете си да плувате с тропически рибки и три метрови акули в най-големият аквариум в Европа – това е Аквариум Тюркуазу. Намира се в квартал "Байрампаша" в Истанбул и е на три етажа. Благодарение на специалните тунели, които са част от съоръжението, ние се чувствахме така сякаш се движим сред екзотичните водни обитатели. В "Тюркуазу" се намира и един от най-дългите подземни водни тунели в света, който е дълъг 80 метра.





 



Освен това имахме и предостатъчно време да обиколим мола и да си напазарим, каквото ни е по вкус.



След това отпътувахме за България, но аз дълго не успях да забравя въодушевлението си от снимките, които фотографирах и приятната емоцията, която ми достави тази ексурзия.





 



Влог за ексурзията





За програмата натиснете тук.

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.