Одрин – един по-различен поглед, отвъд баклавата и локума

Одрин – един по-различен поглед, отвъд баклавата и локума



 



Ние, от „Евелин Р“, имаме различни екскурзии в каталога си, но пътувания до близките турски градове – Одрин и Чорлу липсват. Не, защото няма желаещи да пътуват до там, има, но ние сме на мнение, че има достатъчно колеги, които правят такива екскурзии.



Това беше и причината да изминат четири години от последното ми посещение в Одрин. До днес. Днес посетих този съседен турски град и останах впечатлена.



Ще започна отначало и ще опитам да не се отклонявам много от темата и да не бъда многословна, защото ... ами аз така разказвам :)



Миналата седмица с приятели се уговорихме да си направим разходка до Одрин. Решихме за разнообразие да разгледаме и Музея на здравето, не само да се шляем по магазините.



Тръгнахме от Бургас много рано, в 05:30 ч. сутринта, за да успеем да изпреварим смяната на граничарите. Е, не успяхме и почакахме на границата на Лесово, около час.



Пристигнахме в Одрин около 10 часа и успяхме да намерим място за паркиране в близост до джамията Селимие. След като паркирахме колата и посетихме най-важната забележителност в един град – тоалетната :), се отправихме към центъра, за да разгледаме града. Първо се отбихме в Селимие джамия – най-високата в Турция, строена от архитекта на Оманската империя – Мимар Синан. Оказа се, че се налага да си опресним спомените за нея. Джамията е наистина адски впечатляваща! Най-напред с размери - докато се спускахме към центъра тя постепенно се откри от лявата ни страна в цялото си великолепие. Аз лично бях изумена от големината на сградата. Джамията се вижда от всяка точка на Одрин. Куполът ѝ е голям точно колкото този на Св. София в Истанбул, минаретата са високи над 70 м. В джамията може да се влезе от няколко входа. Единият се вижда от улицата, а другия минава през закрит пазар в подножието на джамията. Все пак, да не забравяме, че е строена на хълм.



Редът за посещение на джамия е ясен – обувките се събуват на входа, влиза се с подходящо облекло и жените си покриват главите. Ако не си носят шалове на входа има жени, които осигуряват такива. Вътрешността на джамията е украсена с изписани калиграфски цитати от корана, цветовете не са ярки и натрапчиви, а омекотени и успокояващи. Имала е 1000 прозореца, но един от тях е зазидан и са останали 999. Когато човек застане в нея няма усещането, че се намира в толкова огромно здание. Въпреки огромните размери на сградата не се чувства дребен или нищожен. Акустиката е наистина невероятна. Докато я разглеждахме се провеждаше конкурс за имам, или имаше изпит. Каквото и да беше имахме възможността да чуем как звучат песнопенията в храма.



След като се насладихме на този величествен и толкова различен за нас религиозен храм, превърнал се в историческа ценност, се отправихме към центъра и да се потопихме в духа на града. Въпреки че Одрин е съвсем близо до българската гранца по никакъв начин не се различава от другите градове в Турция, в които съм била. Първият културен шок, който изживяхме беше когато без малко не бяхме прегазени на пешеходна пътека. Дамата в колата не просто не спря, а дори даде леко газ. Определено пресичането в Турция е опасна работа и трябва да се прави изключително внимателно! :)



Благополучно преминахме от другата страна на улицата и се потопихме изцяло в сърцето на Одрин. Въпреки че идеята ни беше да посетим музея на здравето решихме, че задължително трябва да ядем преди това. Дори и да не е (много) гладен, от ароматите, които се носят, буквално, на всяка крачка, човек огладнява за отрицателно време. Обикаляхме известно време докато си намерим места, защото доста от заведенията бяха заети. Все пак времето беше много хубаво, слънчево и идеално за разходка и обяд на открито. В крайна сметка намерихме заведение, където един много любезен господин ни покани да седнем на една от малкото свободни маси. Представи ни менюто на българо-турски и ние набързо си избрахме какво ще ядем. За съжаление се оказа, че бира не могат да ни сервират, но това не ни изненада много. Докато чакахме да ни донесат поръчката поставиха на масата панер с хляб и малко люти разядки, което е традиция в Турция. Турският хляб има по-различен вкус или е заради това, че сме на ново място. Не знам, но е много вкусен, много хрупкав и свършва наистина бързо. :) Донесоха ни поръчката – искендер, леща и специалитета в Одрин – тава джигер.  За тези от вас, които също като мен не ядат агнешко, трябва да споделя, че Искендер се прави с агнешко месо. Не бих казала, че изненадата е приятна. :)



След обилния обяд се разходихме из града. Почувствахме се така все едно се разхождаме из български град – навсякъде виждахме и чувахме сънародници, носещи пълни торби с покупки. Стигнахме до края на пешеходната уица и изведнъж попаднахме в друг свят. Тълпите от хора изчезнаха и ние се оказахме в един малък, провинциален град, който си има своето очарование.



Видяхме много старинни и красиви, но изоставени дървени къщи, които за съжаление се разпадаха.





Видяхме построени нови блокове, които са в типичния, бих казала, за Турция стил – мозайка по фасадата и ярки цветове. Неусетно стигнахме в покрайнините на града до Музея на балканските войни, който за съжаление е затворен за реставрация. Продължихме разходката си по улиците на Одрин, и стигнахме до следващата си спирка – Археологическият музей. Музеят е комбинация от исторически, археологически и етнографски сбирки. Намира се зад джамията, входът е 6 турски лири и човекът от охраната беше така любезен да ни предложи шкафчета, където да си оставим раниците и връхните дрехи. Вътре може да се снима, но без светкавица. Показани са предмети, открити при разкопи в и около Одрин. Предметите датират от 7-ми век Преди Христа до 19-ти век След Христа. Изложени са саркофази, златни накити и монети, останки от керамични съдове, глинена пещ за съдове, сватбени одежди от региона и прочее. Интересен музей, който заслужава да бъде разгледан. След това  продължаваме към центъра на града. Няма вариант да се отиде в Турция и да не се купи баклава! :) Затова и ние се отправяме директно към едно от магазинчетата, на което има надпис, който гласи, че е забранено да се купува баклава ако преди това не е опитана! :) След като се подкрепихме със сладко и си купихме за вкъщи продължаваме с покупки на ядки, пишмание и т.н.





Разходихме се още около 2 часа, пихме турско кафе и турски чай и решихме, че е крайно време да отидем на Музея на здравето. Все пак затова тръгнахме към Одрин :) Музеят се намира накрая на града. Сградата, в която се помещава музея е част от джамия, построена през 15-ти век по инициатива на султан Баязид II. До началото на 20-ти век е била болница, а до нея е имало училище, което до края на 19-ти век е обучавало лекари за Османската империя. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия изток. Пациентите са били лекувани както с традиционни, така и с иновативни методи – терапия със звука на водата, ароматерапия, музикална терапия. С тези методи са били лекувани пациенти, страдащи от психични и неврологични заболявания във време, когато в Западна Европа такива пациенти са били изгаряни по обвинение, че практикуват черна магия! Сградите са запазени в оригинален вид и в стаите, посредсвтом манекени, са представени студенти, лекари и пациенти. Успяхме да добием представа какви са били инструментите, с които са лекували пациентите си тогавашните медици. Видяхме и начините на лекуване на различните заболявания, видовете лекарства и историята им. Надписите на стените разказват историята на медицината в Османската имеприя, историята на султан Баязид II и следващите султани след него.



  



Може би най-голямата атракция в музея са зайчетата и пауните в градината. Определено те бяха най-сниманите обекти. Входът е 5 турски лири и никъде няма забрана за снимане. След като разгледахме музея се изкачихме до брега на реката, която тече зад него. Гледката, която се разкрива е много живописна – в далечината се вижда целия град, а на брега на реката семейства си бяха устроили пикник в хубавия съботен следобед.



Решаваме, че е време да тръгваме към Бургас, но преди това трябва да хапнем някъде. Все пак не се знае колко ще чакаме на границата. Къде другаде да отидем, за да ядем ако не в...центъра! :) Този път директно питахме за пилешко месо. Менюто беше написано на турски, английски и български език. Дадохме поръчката на сервитьорите и останахме изументи от бързината и професионализма, с който работят. Съседите ни със сигурност могат да ни покажат много за обслужването. Докато чакахме да ни донесат поръчката масата ни не остана празна. За секунди ни донесоха задължителните панер с хляб и разядки. Сервитьорите буквано бягаха между масите в стремежа си да обслужат по-бързо клиентите. В момента, в който и последната хапка от чиниите ни беше изядена набързо прибраха посудата, взеха панера и ни пожелаха довиждане. :) Все пак няма смисъл да заемаме места на потенциални клиенти.



След като хапнахме обилно се отпрвихме към мгазините, за да изхарчим и последните лири и да вземем последните поръчки, които междувременно получихме. Вече беше станало 19:00 ч. и повечето магазини бяха затворили, затова след покупките се качихме в колата, за да се прибираме за България. Добре, че ядохме преди да тръгнем, защото чакахме около 2 часа на границата. Прибрахме се в Бургас късно -  уморени, но удовлетворени от преживяванията и от добре прекарания ден.



Доволна съм, че видях и другото лице на Одрин – един град с богата и инатересна история, останала някак забравена под пластовете баклава и локум!

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.