Приказка от сол

„Един цар имал три дъщери, една от друга по-хубави. Царят много ги обичал и ги милувал. Като всеки баща и той искал да отгледа хубаво децата си, да са работни и паметни, да ги ожени и да се сроди с добри хора. Един път си седял с трите щерки, галел ги и почнал да ги пита:

— Деца — рекъл, — хайде да играем на една игра.

Децата, като всички деца, веднага се съгласили. Играли на разни игри, поизморили се и царят попитал най-голямата мома:

— Щерко, я ми кажи колко ме обичаш.

— Обичам те колкото златото, тате! — рекла момата

— Щом толкова ме обичаш, ще те оженим за най-богатия княз, та все в злато и свила да ходиш. А ти, щерко — запитал средната, — ти колко ме обичаш?

— Обичам те като мед, тате, и като безценни камъни — казала средната мома.

— Щом толкова ме обичаш, чедо, ще те оженим в богато царство, където има много за ядене и носене. А ти, щерко маленка, колко ме обичаш?

— Аз, тате, те обичам колкото солта! — казало малкото моме.

— Колкото солта ли? — извикал царят. — Ти никак не ме обичаш. Жалко за грижите, що сме полагали да те отгледаме до тоя ред. Ти не си моя щерка, да се махнеш оттука и не ща нито да те чуя, нито да те видя вече. Вън, защото не ми трябваш!

Царицата, като чула това, уплашила се, изтърчала при тях, питала що е станало, поискала да оправи работата като всяка майка, ала царят не дал дума да се каже и изгонил малката мома.

Минали години. Оженил царят двете си щерки, настанил ги, както му било по волята, сродил се с други прочути царе. А за малката си щерка ни се сещал, ни споменавал. За него тя била забравена.

А момата била жива и здрава. Като я изгонил баща й, тя излязла от града, поразшетала се нагоре-надолу, видяла един беден човек, окъсан, сакат, и си води едно магаренце. Девойчето било много жалостиво и отишло при него — да му помогне с нещо. Старецът го попитал на кого е и откъде е. Девойчето казало, че няма нито майка, нито баща, само е на тоя свят и няма къде да отиде. Старецът се зарадвал и го взел със себе си. Отвел малката в своето село, а то било току до границата с другото царство. Къщата на стареца била в гората. В тази гора ходели на лов и от двете царства. От другото царство най-често дохождал царският син, който бил добро и кротко момче и като ловувал, все се отбивал и седял при стареца да си почине. Днеска дохождал, утре дохождал и най-сетне харесал момичето и решил да се ожени за него. Но баща му, като всеки цар, отсякъл, че не иска момата на някакъв си сакат старец, било срамота за него, не дал дума да се издума. Добре, ама синът го заплашил, че ще стане калугер, ако не се ожени за това момиче, и най-сетне царят решил да прогони момичето. Най-напред поискал да го види и разбере какво толкова му се е харесало на сина това селско момиче.

Станал един ден старият цар, качил се на коня и отишъл в гората на лов. Обикалял до пладне из гората и стигнал до къщата на стареца. Видял пред вратата едно момиче — хубаво, стегнато, а дрехите му били износени и поизкърпени. Царят се досетил, че това е момичето, което харесал синът му, та полека-лека се приближил до него и го попитал дали баща му е тука.

Девойчето казало:

— Дядо го няма тука, той отиде за дърва. Аз съм сама.

— А къде е баща ти?

— Аз вече нямам баща, той ме прогони от двореца.

— От кой дворец? — зачудил се царят.

Тогава момичето му разказало всичко. Царят бил умен и разсъдлив. Разбрал, че най-малкото момиче най-много е обичало баща си, ама баща й бил глупав и лаком за богатство човек и затова го изгонил. Зарадвал се царят, че момичето е толкова умно и че синът му ще си вземе жена по сърце, отишъл си у дома и веднага пратил сина си със сватове да вземе девойката.

Направили голяма сватба. Поканили много гости, не забравили и бащата на невестата. Всички поканени дошли да видят каква е тая мома, дето се жени за царския син. Като дошли всичките сватове, наредили богати трапези, ядене, пиене колкото ти душа иска, нали е царска трапеза, цял народ е работил за нея! Царят, свекърът, наредил да дадат на моминия баща яденета без сол. Като хванали да ядат, царят хапнал веднъж, намръщил се, посегнал към друго ядене, пак се намръщил, погледнал софрата — паниците и лъжиците били от чисто злато и с безценни камъни нашарени, гозбите наглед една от друга по-хубави, ама все полети отгоре с мед, не може да се сложат в уста, как да ядеш печена кокошка с мед! Погледал, почудил се, ама бил много гладен, та не се сдържал и рекъл на свекъра:

— Абе, съседе, защо ни държиш тука гладни?

— Че защо гладни, съседе? — учудил се свекърът. — Я гледай, масата е отрупана с гозби, от хубави по-хубави, сложени са в най-скъпи паници, дадени са ви най-хубавите лъжици и вилици! Като си гладен, яж бе, съседе, всичко е наредено да се яде.

— Абре ти защо се правиш на завеян! — рекъл царят, който бил баща на невестата. — Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед? Без сол нищо не е сладко за ядене. Сол дай, съседе, сол дай, че да се оправи работата!

— А като не можеш без сол, защо изгони дъщеря си и я остави да се скита немила-недрага по гората? — извикал свекърът. — Ти остави дъщерите си, защото те обичаха като златото и среброто и други работи, без които може да се живее на тоя свят.

— А ти откъде знаеш? — извикал царят.

— Знам го от снаха си, от невестата, това е твоята най-малка щерка. Тя най-много те е обичала, а ти, лаком за богатство, си я изгонил.

Царят разбрал, че на този свят не може да се живее без сол. Щом няма сол, няма и живот, а целият народ си живее сиромашки, без злато, без сребро и без безценни камъни, някои хора през живота си не са слагали в устата си капка мед и пак са здрави и читави. Сетил се тогава царят, че големите му щерки не са го обичали истински, отказал се от тях и оставил царството си на най-малката си щерка.“

Ангел Каралийчев

входа на солната мина
Вход на солната мина Униря 208 м под земята

Тази детска приказка е написана от големия български автор Ангел Каралийчев, а ние написахме своята в един мартенски ден, когато решихме да посетим солна мина Униря“. Тръгнахме рано сутринта в 05:00, до границата ни с Румъния имахме около пет часа път с автобуса. Към 10 и 30 ч. вече бяхме в Румъния и започнахме своето пътешествие. По пътя разказахме за историята на Румъния възникването и оформянето и в границите, в които я знаем днес. Прекосихме Букурещ през централната му част, целта ни беше дворецът Могошоая, който се намира на 10 – 15  км. от столицата. Красиво разположен на брега на езерото Могошая. По табели никъде няма да видите дворец Могошая, а надписите в кафяво са „Brancovеanu“, защото в действителност дворецът е строен от великия влашки владетел Константин Бранковяну. Дворецът е завършен през 1702 г. Изграден е в стил бранковяну, който е смесица между румънски орнаменти, италиански ренесанс с ориенталски привкус. През 18 век множество манастири и сгради са били строени в този архитектурен стил носещ името на Константин Бранковяну. Две известни църкви от голямо значение в Румънската история са построени в този архитектурен стил това е Църквата на Обединението, където е коронясана кралската двойка Фердинанд и Мария, както и църквата в манастира Куртя де Арджеш, днес там са погребани кралете на Румъния.

Дворецът Могошоая

Но нека се върнем на началото, когато през 1681 г. влашкият владетел решава да купи земя на езерото Могошоая и да построи дворец. През 1702 г приключва строежът на дворцовия комплекс, който всъщност е строен за втория син на владетеля. Вървейки по алеята първо впечатление ще ни направи църквата с некрополите в ляво, където са погребани  Марта и Георге Валентин  Бибеску. Основните реставратори на двореца. Минавайки през „Кулата на портата“,  пред нас се откриват красиви градини, а вътре са разположени дворецът, кухнята,  бивша вила d’Elchingen –днес вътре има прекрасен ресторант и център за конференции, градините и парковете дело на Марта Бибеску датират от 1920 г , когато официално тя придобива права над двореца. Днес вътре в дворцовата сграда има събрана експозиция от вещи принадлежали на Марта Бибеску и неща останали от времето на Бранковяну, красиво аранжирани в стаите. Впечатление прави огромното тъкано пано, окачено на стената в една от стаите на двореца. На това пано е изобразен Константин Бранковяну със своето семейство, до него са четиримата му сина, а до съпругата седемте му дъщери.

Паното на което е изобразен Константин Бранковяну и семейството му

През пролетта, лятото и есента можете да се разходите в огромния парк до двореца, да похапнете вкусна румънска скара и да се насладите на красивите гледки към езерото.

Градината декорирана от Марта Бибеску

След като сме се насладили на двореца Могошоая и сме се запознали с историята на един от великите влашки владетели канонизиран като светец от румънската православна църква е време да се отправим към столицата, за да завършим втората част от обзорната ни екскурзия включваща красивата улица Кале „Виктория“. Преди това обаче ще спрем на Музея на селото“Димитре Гущи“, за да се запознаем с бита и традициите на румънците от всички области в страната. Красиво разположен на брега на най – голямото езеро Херастрау от множеството езера по протежението на река Колентина в северната част на Букурещ. Идеята за открит музей на етнографията в Румъния датира от 19 век. Благодарение на множеството изследвания на Димитре Гущи, който е основател на социологическата школа в Румъния,  в периода от 1925 до 1935 г с помощта на множество социолози, фолклористи, етнографи се прави мащабно проучване на бита, културата и традициите на румънците. Въз основа на това започва изграждането на Музея на румънското село. От 1936г. когато отваря врати за първи път, до днес музеят постоянно се обновява.

Време е да преминем по Кале „Виктория“ и да се отправим към хотела за настаняване. На следващия ден ни предстои една приказка…….от сол!

Рано сутринта след закуска се отправихме към гр. Слъник в област Прахова, за да посетим солна мина „Униря“, намираща се на 100 км от Букурещ. Пътят ни основно се движеше по магистралата и след град Плоещ отбихме по живописен път заобиколен от гори и малки селца. И понеже е март месец по пътя си говорихме, защо България Северна Гърция и Влашката част на Румъния почитат мартеницата. Как се казва тя в различните народи и кой каква легенда има за нея. Когато наближихме солната мина разбрахме, че мината е разположена на дълбочина 208 метра и е открита за първи път като туристическа атракция в 1970 г. Как стигнахме до тази Красота ? След като закупихме билети се качихме на микробусчета,  които да ни свалят 208 метра надолу под земята. Както шеговито коментирахме горките превозни средства бяха изгнили от всякъде от постоянното циркулиране през мината. Вече бяхме споменали, че не е желателно твърде много време да се застояваме вътре. Както предположихме голяма част от румънците, които идваха тук заплащаха таксата от 20 леи като един вид бално лечение, профилактика със солни изпарения. Вътре температурата е постоянна 13 градуса. След като се появи зелена светлина на входа на мината започнахме своето спускане на долу, това продължи около десетина минути и пред нас преминавайки през вратата се откри ОГРОМНО, наистина ОГРОМНО помещение. Това е най – точното определение няма как по грандиозно да опишем размерите на солната мина. Колкото и да си говорихме, че в най – голямата си точка височината е 70 м. Човек не може да си го представи така както, ако го види със собствените си очи. Обиколката на мината продължава около 40 мин. до максимум час. Както обичам шеговито да казвам, „най – важния обект в една екскурзия WC–то“ тук  се намира вляво,  много чисто и добре оборудвано. След това продължаваме покрай кристалното езеро и стигаме до кафенето, където можем да поседнем , за да подишаме малко солен въздух. Продължавайки по нататък ще видим вляво изсечен в скалата конник.

Вървейки ще попаднем пред пространство аранжирано по този начин:

От дясно е Император Траян, а вляво е Децвал – предводителя на даките, с който започва историята на днешна Румъния. Впечатление прави и Михай Витязул Храбрия, първия владетел обединил за съвсем кратко в своето управление трите области: Влахия, Молдова и Трансилвания. В същото това пространство има и детска площадка за най –малките, където можете да ги оставите да се повеселят докато вие разглеждате и снимате. Това удоволствие се заплаща отделно.

кът за децата

Накрая ще видите старинни вагонетки, с които е показано как се добива каменна сол. До тях прави впечатление бюстът на най– почитания румънски писател, поет и журналист творил през 19 век – Михай Еминеску. Можете обаче да започнете вашата обиколка и от дясно наляво, като в този вариант описаните неща по горе ще се виждат в обратен ред. Както и да обиколите това огромно пространство впечатленията от видяното ще са трайни особено, ако за първи път посещавате солна мина . Ако вече веднъж сте преживяли такова посещение в друга солна  мина ще можете да направите сранение в творческия поглед на техните създатели и вътрешния дизайн.

как се добива каменна сол

За любителите на сувенири освен традиционните магнити може да се купят различни подаръчета от сол. Приключили със своята приказка от сол се отправяме към Букурещ за малко свободно време в стария град Липсхане, а след това отпътуваме към Бургас.

 

Ако и вие искате да преживеете своята приказна солна екскурзия –  „Вземете спомени и оставете стъпки“ с програмата ни „Приказка от сол“

 

Един отговор на “Приказка от сол”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *