НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО

Слушам днес прогнозата за времето по БТВ и си мисля: има Господ на този свят и ние българите сме Богопомазани. Цяла седмица страната ни бе скована от студ и мраз, но на 3 март, като по чудо пекна слънце и температурите изведнъж станаха 10 градуса. От днес 4 март отново времето е мрачно, с код жълто в страната, валежи… Не е ли чудо!? Природата се промени, за да подкрепи патриотичния дух на хилядите българи, които на този ден отдават почит на загиналите български, руски, сръбски войници за свободата на православните християни. Именно с  тези думи Александър Втори обявява война на Османския Султан Абдул Хамид Втори.

поход до връх Шипка автор Дора Попова

Отмина най – българският празник Трети март, когато през 1878г в Истанбул в кв. Сан Стефано днес кв. Йешилкьой между султан Абдул Хамид II в лицето на Садулах бей и Александър II в лицето на Александър Нелидов се разписва Санстефанския мирен договор, който връща границите на България около  размерите, в които е била преди османското нашествие. Естествено Великите сили няма  да оставя славянска държава с територия от около 170 хил. кв. км  и договорът е ревизиран,. На 13 юли 1878г  е подписан Берлинският договор, който определя днешните териториални граници. Граф Игнатиев активен участник по време на преговорите в Цариград е обвинен, че е превишил правомощията си при подписването на Санстефанския мирен договор и не е отчел обстановката в Европа, както и подписания между Русия и Австро – Унгария през 1876г.  Райхщадско споразумение, в което е отбелязано „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“. Това слага край на кариерата на граф Николай Игнатиев, но неговите дела завинаги остават в сърцата на българите. За Руската империя това е десетата война с Османската империя, но ако не броим кримската война, ако прибавим и двете кримски войни нещата общо взето ще изглеждат така:

Руско-турска война (1568 – 1570) – началото поставено от ИванIV Ужасни/Грозный от рода Рурикови и Селим II,  причина за войната е Астраханското ханство. Победата е за Русия.

Руско-кримска война (1571 – 1574)– войната се води отново между Иван IV Грозный и султан Селим II хан.  В тази война Кримското ханство, което е васално на Османската империя в този период успява да опожари Москва. Резултатът е загуба за Русия, но след този инцидент Русия изгражда няколко защитни съоръжения по протежение от Брянск до Нижни новгород

Руско-турска война (1676 – 1681)– водена между Федор III от рода Романови и Мехмед IV, причината е опитът за намеса в руско – полските отношения и контрол над Украйна. Резултатът е мирни преговори скрепени с Бахчисарайския мирен договор.

Руско-турска война (1686 – 1700) –  водена между Петър I Велики от рода Романови и Сюлейман II, причина за войната е включването на Руската империя към „Свещената лига“. Резултатът е поредица от мирни договори.

Руско-турска война (1710 – 1713) – така наречената Прутска война, водена отново между Петър I и Ахмед III, предизвикана от шведския крал Карл XII. Между императора и султана е постигнато мирно примирие, което се забавя в продължение на 2 г. заради интригите, които „плете“ шведския крал между двете империи.

Руско-турска война (1735 – 1739)– водена от Императрица Анна от рода Романови и Махмуд I, причина за войната кримските нападения в Украйна. Особен резултат от тази война няма освен, че руската армия напуска Очаков поради разразилата се чума. И Австрия губи от Османската империя.

Руско-турска война (1768 – 1774) – водена от Императрица Екатерина II Велика от рода Романови и Мустафа III, това е една от най– значимите руско –турски войни, водена под мотото за освобождение на православните християни на балканския полуостров наречена е  „Гръцкият проект“. С ключова задача е натоварен българинът от Корфу – Даразин, предрешен като монах той е трябвало да вдигне на бунт западните и южни балкани призовавайки ги на гръцки и български. В резултат на неговата мисия въстават : Македония, Албания,  Пелопонес, Босна и Херцеговина и Черна гора. По време на войната, при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна.

Руско-турска война (1787 – 1792) – отново водена от Екатерина II Велика срещу Абдул Хамид I , който умира в резултата на поражението нанесено му от империатрицата благодарение на нейния любим Потьомкин при Очаков. Тук може би трябва да споменем и самоотвержените морски битки на руския черноморски флот под командването на великия адмирал Ушаков една от които е при нос Калиакра. С тази война Русия придобива Крим и Очаков и измества границата си до р. Днестър.

Руско-турска война (1806 – 1812)– водена от Александър I Благословени от рода Романови и султаните:Селим III, Мустафа IV и Махмуд II, причината е, че османската империя заставя Влашко и Молдова да се откажат от престола. Резултатът е Букурещкия мирен договор и отказа на османската империя от Бесарабия. В резултат на тази война от преселенията на българите една съвсем малка част се заселва в Бесарабия, а по – голямата част от изселниците остават във Влашко.

Руско-турска война (1828 – 1829)– водена между Николай I Завоевателя и султан Махмуд II, причина за войната е подкрепата на Русия в национално – освободителното движение на Гърция. Резултат от войната е Одринския мирен договор, с който Русия придобива делтата на Дунав и Кавказ. За България тази война е изпъстрена от поредицата трагични въстания, които протичат по нашата земя, икономически крах за цялата източна част на България последвано и от чумата връхлетяла изтерзаното население. Това предизвиква бежанска вълна от изселници, които отиват във Влашко, северна Добруджа и Бесарабия.

Кримска война (1853 – 1856)– водена между Николай I завоевателя и Абдул Меджит I. В тази война обаче Османската империя е в съюз с Британската империя, Франция и Сардинското кралство. Привидна причина за войната е претенцията на Наполеон III за контрол над Светите земи в Йерусалим. В резултат на тази война Русия губи по няколко причини една от тях е внeзапната смърт на Николай I  и възкачването на престола на Александър II Освободителят, който се съгласява да подпише Парижкия мирен договор, според който Русия губи влиянието си над Черно море. Но това дава повод на балканските държави и най–вече България да разгорят с пълна сила Възрожденския период и да подсилят иска на Руската империя за реванш. Така се стига до освободителната война.

Руско-турска война (1877 – 1878) – водена от Александър II Освободителя и султан Абдул Хамид II. Поводът са няколко въстания: в България,в  Босна и Херцеговина, както и в Сърбия, а също така и желанието на Русия за реваншизъм. Резултатът от тази война е огромен за много държави. Благодарение на нея независимостта си получават: Княжество България, Сърбия, Черна гора, както и Обединяването на Влахия и Молдова и създаването на Румъния. В тази война ключова роля изиграва българското опълчение.

автор Дора Попова
Вечният огън автор Дора Попова

Без значение кой как отчита войните между тези две огромни империи, войната в периода 1876 – 1878г  е Освободителна война за България, Сърбия, Черна гора и Румъния. Нека още веднъж повторим, че повод за войната стават няколко въстания: първото е в Босна и Херцеговина, второто получило огромен отзвук в Европа е Априлското въстание в България потушено с огромна жестокост /западните съюзници на Османската империя са потресени от жестокостта, с която само за няколко седмици в Южна България са изклани от башибозука над 30 000 жени, старци и деца/ и третия повод за войната е започналата вече сръбско – турската война. Във войната взимат участие Русия, Сърбия, Румъния и Българското опълчение. Героизмът на нашите опълченци е невиждан. През август 1877 година шест хиляди български опълченци и руски войници отблъскват щурма на 30-хилядна редовна османска армия в боевете при Шипка. Стремежът на руската армия е да преодолее нашия Балкан и да премине в настъпление в Южна България, като по този начин продължи да атакува Османската империя в посока към Цариград. Ето защо от особена важност е  контролът над Шипченския проход, който свързва Северна и Южна България. Но не всичко се развива по предварителния план. Турците разбират важността на Шипченския проход и се подготвят да поемат контрола върху него.

В долупосоченият ред от факти се развива епичната битка при връх Шипка, описана и в стихотворението на Иван Вазов „ Опълченците на Шипка“– „ Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.“

На 21 август 1877 година командващият опълчението генерал Николай Столетов, изпраща съобщение в руския щаб: “Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими”. Фактите са ужасяващи: „Шест хиляди опълченци и руски войници, разполагащи само с 27 оръдия, разположени в недобре защитени позиции се оказват лице в лице с 30-35-хилядната армия на Сюлейман паша, която разполага и с почти два пъти повече артилерия. Сюлейман паша нарежда на командирите си да не жалят войниците си при щурма на Шипка и да превземат прохода на всяка цена.“ В нощта срещу 22 август за всички става ясно, че да се удържи в тези условия прохода е практически невъзможно. Но никой не смята да се предава, още по малко да отстъпва. В утрото на същия ден турците започват щурм, продължил през целия ден. На следващият ден боят утихва. През това време пристига подкрепление, с което числеността на защитниците на Шипка е увеличена до 7 хиляди души. На 24 август  Сюлейман паша дава заповед за тотален щурм на Шипка. По спомени на оцелели след този бой участници, случилото се през деня е приличало на истински ад. Сражението е крайно ожесточено. По скатовете лежат труповете на убитите. Ранените попадат под вражеския огън, защото няма кой да  ги изведе от бойното поле на безопасно място. За изнасяне на телата на убитите никой и не мисли. До вечерта обстановката се усложнява още . Отбраняващите нямат нито сили, нито боеприпаси, убити са и всички офицери. Именно в този момент Полковник Фьодор Де Прерадович окуражава останалите български опълченци и руски войни с обещанието, че подкрепленията са на път и се очаква пристигането им всеки момент. Измъчените опълченци и войници се доверяват на думите му и събирайки последни сили отново удържат на щурма на османлиите. Кървавата битка на третия ден от Шипченската епопея продължава 13 часа без прекъсване. Но Полковникът не лъже! Подкреплението  изпратено в помощ на генерал Столетов от генерал Радецки пристига тъкмо навреме. Новопристигналите руски войници отблъскват атакуващите и си възвръщат контрола над прохода. Боевете продължават още три дни, но без особени сътресения и промени в отбраняващите и атакуващите.  Фактите казват, че „по време не шестте дни на Шипченската епопея  3 600 от защитниците на прохода дават живота си в отбраната му. Османската армия губи 230 офицери и между 6 и 8 000 войници.“

Златните кубета

И така стигнахме до крилатата фраза НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО!

Измъчените български опълченци и руските части на Шипка са частично заменени от свежи сили, но възможностите за доставка на продоволствие и амуниции за войските, отбраняващи прохода са крайно ограничени. На 18 септември 1877 година османската войска предприема нова атака на Шипка. Успяват да завземат Орлово гнездо. Но нашите отряди и руската войски си връщат и тази позиция. Настъпването на есента обаче усложнява ситуацията на Шипка. Пътищата стават трудно проходими, защото и зимата в тази година настъпва доста рано. Силните ветрове и мразовит студ с обилен снеговалеж, това е ситуацията в тези героични дни. Интендантските служби на руската армия работят много зле. Зимните дрехи за войниците на Шипка се доставят бавно и са с отвратително качество. Ситуацията с продоволствието е още по-зле.  Тогава Генерал Радецки, за да не разваля отношенията си с главнокомандващия, влиза в историята с дежурното донесение, което изпраща всеки ден в главната квартира – „НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО“.  Все пак обаче през ноември 1877 година той пише до главното командване, че „ако незабавно не бъде изпратена в Габрово пратка със запаси от сухари, зърно и спирт, шипченският отряд е заплашен от глад. За всичко това неведнъж съм се карал с полевите интендантски служби, а запаси така и няма“. За безотговорността на интенданските служби най – точна представа дават фактите: „В периода между 18 септември и до края на 1877 година шипченският отряд в сражения губи 700 убити и ранени. А тежко болните и умрели от измръзване вследствие на глада и студа са 9 500.“

Шипка не може и не трябва да бъде забравена! Подвигът на българи и руснаци, удържали стратегически важният проход в една неравностойна битка трябва да бъде запазен в сърцата на идните поколения!!!

Изкачване на връх Шипка автор Янко Манев

За да запечата завинаги за поколенията тези батални битки се е погрижил и руският художник Василий Васильевич Верещагин. По време на руско – турската война младият руски художник е доброволец,  завършил морския кадетски корпус, следвал е художествена академия в Петербург и Париж, и вече е носител на Георгиевския кръст за храброст. Обявяването на Руско-турската война заварва художникът в Париж, той незабавно се записва доброволец и заминава за фронта. Василий Верещагин винаги рисува от личния поглед. Той е участник в боевете на Плевенската епопея и в неговото съзнание завинаги остава  гледката на атаката край Горни Дъбник. Едва ли е предполагал, че нарисуваната от него картина „Панахида“ отразяваща смъртта  на бойното поле, мъката и трагедията на която става свидетел ще бъдат направени множество копия, които да покажат на милионите по света трагедията на войната през очите на великият художник. Посланието което авторът отправя към поколенията е, че пред смъртта всички са равни!

Панахида

“За да изпълня целта, която съм си поставил, а именно: да дам на обществото картини от истинската, неподправената война, не трябва да гледам сраженията през бинокъл от прекрасната далечина, а трябва сам да почувствам и да извърша всичко, да участвам в атаките и щурмовете, в победите и пораженията, да изпитам глада и студа, болестите и раните…Не трябва да се боя да жертвам своята кръв и плът, иначе моите картини няма да са каквито трябва.”

В. Верещагин

Талантът на Василий Верещагин не е случаен. Бог дава дарба на един редови войник, за да покаже с картините си безразсъдството на войната, причинена от човека. Верещагин рисува само истината, онази истина видима за очите. След победата край Плевен руският военен журналист, художник и писател продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Албумът със скиците, които губи по пътя си, по-късно е намерен. В този тефтер са останали идеи за “На Шипка всичко е спокойно”, “Шипка-Шейново”, “Пътят на военнопленниците” и много други. След приключване на  войната гениалният художник продължава да рисува денонощно! И изнася  изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа баталните битки в България, а с тях  художникът получава международна слава. Художникът се зарича повече никога да не работи батална живопис и предприема пътешествия в Сирия и Палестина, където разработва библейски сюжети. През 1891 г. той се завръща в Русия, недалеч от Москва, и през следващите години работи върху голям цикъл от монументални платна, посветени на Отечествената война срещу Наполеон от 1812 г. Когато през 1904 г. започва Руско-японската война, възрастният вече художник не може да стои встрани от събитията. Той оставя жена си и трите си малки деца, отново взема статива, четките и боите и отпътува за да отрази военните действия. Загива във войната, при потъването на руския броненосец „Петропавловск“.

На шипка всичко е спокойно – триптих

Патриархът на българската литература, великият Иван Вазов също отразява тридневните епични битки на връх Шипка с вечното стихотворение  отразяващо непоколебимия български дух – „Опълченците на Шипка“от поредицата „Епопея на забравените“

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

 

О, Шипка!

 

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: “Търчете! Тамо са раите!”

И ордите тръгват с викове сърдити,

и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; –

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: “Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!”

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва – гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

“България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!”

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,

всяко нещо – удар, всяка душа – плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

“Грабайте телата!” – някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч…

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки…

Йоще миг – ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век

Шипка автор Дора Попова

“ЕВЕЛИН Р” изказва специални благодарности на Дора Попова i Янко Манев за предоставения снимков материал от 3.03.2018!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *