Рилски езера- разходка в духовното и природно чудо на България!

 

^73976D86DD8DFE3B7BAECAD6BF31BBCB44949B932FFE0667D1^pimgpsh_thumbnail_win_distrВсяка година на 19 август на рилските езра пристигат последователи на Петър Дънов- Учителят. За обикновените хора това е нещо „извънземно”, този странен танц, тези ходещи в бяло хора, живеещи на палатки ,  всичко това изглежда доста странно и неразбираемо. Но……..когато посетиш това магнетично място, разбираш за какво всъщност  Учителят говори в своите книги. Сякаш духът му витае  наоколо. Сякаш си обграден от най- чистата енергия, от любовта на света. От дълбините на земята и от космоса  сякаш бликат, правда, добродетел и истина, потапяйки те в петте свещенни елемента за бялото братство,  съчитали се в едно в танца край езерото бъбрека на 19 август всяка година.

Когато решихме да сформираме групи до Рилските езера знаехме, че ще пробудим интереса у хората, но не знаехме, че ще се влюбим толкова много в това чисто и енергийно място. Не знаехме, че всеки един турист ще открие нещо лично за себе си : дали спокойствие, любов, гордост, възхищение, всеки изразяваше по – различен начин чувствата и впечатленията от посещението си на Рилски езера.

За да не бъда голословна искам да разкаж едно от моите пътувания до Рилски езера. Казват, че първата екскурзия се помнела най- ясно и носела най-много впечатления. Не съм съгласна, аз като водач и екскурзовод бях впечатлена изкачването с една от групите, защото бях с много позитивни  хора и атмосферата около нас сякаш бе в тон с духовното и мистичното. Месецът беше август и паневритмията току що бе отминала,  но още имаше палатки на дъновисти около езерата.

Първи ден

^C64B76AB7F869BA4CAA30E9535C417DD24135071FF447FCBA7^pimgpsh_thumbnail_win_distr Отпътувахме от Бургас рано сутринта. По пътя правихме техническите почивки на 2 ч. говорихме  за красотите на нашата страна, за историята на градовете през, които минаваме  и към обяд спряхме на прочутата крепост Цари Мали град. Изкачихме се догоре с фоникуляра, разгледахме археологическите сбирки, изслушахме беседата на музейната екскурзоводка, след което слязохме по еко пътечката долу за да посетим църквата и етнографския музей. След което хапнахме на местното „ресторанче” и се отправихме към Сапарева баня По пътя до Сапарева баня направихме дискусия  дали ние харесало Цари мали град, което е разработка по европейски проект на община Самоков за около 5 млн. лева.  Някой казват бутафория не е реално, не е истинско, но аз от практиката си съм се убедила, че колкото по доизграден е един обект толкова повече впечатлява различни туристи и сътветно е по посещаем. Правя паралел с наши други екскурзии, където в началото бяхме включили недокоснати от проекти още обекти или не дотолкова реставрирани като долменът при с. Хлябово,  крепостта Букелон при с. Маточина, българският стоунхендж /крьомлеха при с. Долни Главанк/ – е за жалост нито пътищата са уредени нито може масовият турист, да добие представа за нещо.  Всичко е плод само на собствената му фантазия.  Докато  реставрирани и доизградени крепости, кули от нашето минало, като разбира се, както казва Вежди Рашидов старото от новото се отличава /има такива стандарти при реставрацията/ тогаво то ще продава и ще развиваме туризъм. Напълно съм съгласна с нашия министър на културата. И така в приказки и разговори за крепостта стигнахме неусетно до Сапарева баня, където естествено отидохме до топлия гейзер. За децата хем беше впечатляващо, хем миришещо. Накупихми си плодове и доволни продължихме към Паничище. Следобяда се настанихме в хотела, пихме кафе на чист въздух отвън на беседките и се наслаждвахме на гледката. После направихме една разходка, а вечерта цялата група си бяхме заявили вечеря от хотела и си направихме събиране в ресторанта на по питие. След коет осе отправихме за сън в стаите все пак трябваше да сме свежи за утрешния ден.^ED1353D333F6808CA7B93581BFFDA7CB7D747CFF5B8E50DA2C^pimgpsh_thumbnail_win_distr

Ден втори

Както се бяхме уговорили с групата предния ден от хотела, дойдоха да ни вземат с джипове, с които щяхме да се качим до сприката на лифта и да поемем по пътеката за езерата. Джиповете са по екстремното пътуване до езерата, но гарантирано по бързото и спестяват време нерви и чакане на опашката на лифта. На изкачване по – възрастните не оцениха толкова предимствата на джипа, но навръщане като видяха опашката за лифта всички бяхме доволни, че имаме превоз осигурен . Във всички варианти и лифта и джипа са си преживяване. Когато се качихме горе до хижата  имаме два пътя по които да тръгнем ние винаги избираме по полегатия, защото при организирана група  хората са разнородни, по време на пътуването винаги говорим за толерантност, един към друг и така трябава да е един може по бързо друг, по бавно ние трябва винаги да се опираме на компромисите иначе няма как да се насладят всички на тази красота. А ролята на водача е по – скоро да е облечен с ярки дрехи, за да го следват всички и под негово ръководство да се насладят на гледките, които ще се разкрият пред тях.

Много  важно е за планината:

  1. Удобни обувки/туристически или маратонки/
  2. Вода и сух пакет/ние си го поръчваме от хотела/
  3. Шапка
  4. Шал/ вдаден момент раменете прегарят
  5. Слънцезащитен крем за лице и тяло висок фактор
  6. По желание щека туристическа
  7. Връхна дреха
  8. Раничка
  9. И много положителна енергия и позитивизъ

^7D7E569177AAA686DDF5D975CF9CBAEA01786AB2529F514601^pimgpsh_thumbnail_win_distrТака бавно полека  в приказки и смях  минахме през четирите е Рилски езера  – Долното, Рибното, Трилистника и Близнака и стигнахме до Бъбрека, където решихме да си направим обедна почивка със сухия пакет от хотел. След около 40 мин. почивка и зареждане с космическата енергия, планнското спокойствие и чистотата на езерата решихме да се отправим към най- стръмния участък от нашия маршрут –двете езера Сълзата и Окото, откъдето се открива една най- магнетичната гледка на света. Тук е може би моментът да кажа , че за тези, които не желаят да изкачат последния участък от маршрута, остават долу при Бъбрека и в предварително уговореният час и място  се срещаме горе долу след около час и половина. В началото винаги има много, които като видят къде трябва да се качат се отказват, но ние винаги им даваме кураж, че тук не гоним норматив, кой с каквото темпо и както може се качва, не е необходимо да бягаш, но това което ще Ви се разкрие отгоре ще се запечаат за цял живот в съзнанието Ви. А ТО Е…………………….

^25E225B81A67549785F2C85508DAF158732C36C28EC82808CB^pimgpsh_thumbnail_win_distrГледка от най- високото езеро окото!!!

Ето така горе долу изглежда туристическият ни екип плюс връхна дреха и щека!

^D90BB0F02FDD27843A587B7C89A0E5B47A4DA58C91679B64FA^pimgpsh_thumbnail_win_distr

Най- красивата гледка на света

^B717A6EBB51399B0E5C3A682C0C40451173B66B43DA25098C2^pimgpsh_thumbnail_win_distr

^36380CFF20912B94E149C8212405241A32C809AFBED0F2E5D4^pimgpsh_thumbnail_win_distrДа не забравим да си построим традиционната пирамида, която ще остане там за да напомня, че и ние сме се докоснали до непреходността и загадъчността на седемте Рилски езера

И така доволни заредени позитивно от видяното и почувсваното с душата , започнахме да се спускаме отново надолу към езерото Бъбрека минавайки през езерото Сълзата/най-тюркоазеното езеро/, където да се срещнем с останалите от групата. След срещата продължихме към чешмата наречена от Дънов – Ръчичката за да си налеем от водата. Тази вода е препоръчвана от Учителя , а научни изследвания доказаха, че тя съдържа сребърни йони, което я прави полезна и лековита. След, като направихме и тази традиционна процедура продължихме напред към лифта, където видяхме километричната опашка, но ние бяхме с джипове така, че ни остана само да се изчакаме на чай в хижата, след което доволни и щастливи да се приберем в хотел за да отдъхнем преди вечеря.

Ето и участниците в покоряването на Рилските езера от разказа.

^93735D8FB6D590C5D7A2A90A6FFD81294B20E9817660E2D074^pimgpsh_thumbnail_win_distr

Трети ден

Остана ни да видим още едно прекрасно място – това е Скакавишкия водопад. След закуска  натоварихме багажите в автобуса  и отпътувахме до х. Зелени преслап от там пеша до Водопад Скакавица през малката Скакавица по маркирана пътека. Какво видяхме там:

^943AD381243864F283E2646067A728331061E518E53374398B^pimgpsh_thumbnail_win_distr

КРСОТА и ВЕЛИЧИЕ  дело на майката ПРИРОДА

^C4793EF265F9F2C140CD9FEE4385761F4F4659C9F50F3FFF39^pimgpsh_thumbnail_win_distr

Участниците в покоряването на водопада Скакавица доволни и щастливи след прекрасния обяд в хижата!!!!

Сега вече ни остана само да запечатаме спомените в себе си и с усмивка да се приберем у дома. Осъзнали колко велика е майката природа, заредени с положителна енергия и вяра в бъдещото и възхита от  красотата на заобикалящия ни свят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *